Накратко
Едно невероятно преживяване от ~ 0м надморска височина до 1611м (официални)! Преходът отне 11 часа през юни (светлата част на деня бе ~15 часа). Със спиране на често, качването бе – 5ч и 50мин, а слизането – 4ч и 50мин. Пътеката се вижда сравнително ясно, макар че на няколко пъти има отклонения, които могат да бъдат заблуждаващи, особено на слизане.
Маркировката
Маркировката е червена боя поставена основно върху камъни и скали
Стигане до острова
До островът се стига с ферибот от Александруполис. Продължителността е 2 часа в посока. Възможност за онлайн резервация и текуща справка на цената има през FerryHopper & Zante Ferries. Ориентировъчно, цената беше по 17евро на човек и 64 евро за автомобил (> 4.25м).
За острова
Самотраки е един по-див остров, изпълнен с красива природа, водопади, крайпътни заведения и… папрат. Намира се на югозапад от Александруполис (Дедеагач). Не е известен с плажовете си, макар че има няколко такива – предимно каменисти в северната част и един по-хубав в южната част. Село Терма, от където тръгва и пътеката за върха, е и известно с термалните си извори.
Паркиране
Ако сте с кола има паркинг точно пред супермаркета в селото: https://goo.gl/maps/kmL1caz5h8uRjz11A
Вода
Добро зареждане от поне 3-4л вода/течности трябва да е достатъчно. Чешма има малко по-надолу в селото срещу супермаркета. Вода по маршрутът няма, освен едно поточе, което не знам дали е там целогодишно и не препоръчвам да се използва за целта.
Маршрутът
Както вече стана ясно – следваме червената маркирова. Пътят към пътеката за върха започва от краят на асфалтовият път в село Терма. От там се тръгва на юг и после се поема на изток (вляво). Изглежда да се минава през черен път, а след това и частен имот – движим направо.
Първите 30-40мин от пътеката се минава през солидно количество висока папрат, затова дълъг панталон и би бил удобен, ако не искате да се надраскате.
В началото по пътеката се движим по хребетът непосредствено над селото, след което на около 1200м н.в. се правим прехвърляне на източеният хребет. Расителността е основно ниска, пътеката се откроява Пътеката нагоре става все по-камениста и растителността става по-ниска. към 1400м н.в. изчезва и се движим само по скали
След прехвърлянето на другия хребет са и последните дървета, където направихме почивка под дебелата сянка, събрахме сили и продължихме
Следва около час до билото, от където успяваме да надникнем и на югозапад
От тук отне още около час и половина (с почивките и снимките) докато стигнем до самият връх, който по данни на GPS-а е третият връх по пътеката. Това е снимка от върха с поглед назад:
Движим се по билото, което е най-вдясно на снимката, през върхът вляво до мястото от където е направена снимката – 1621м н.в.!